Ресторанта в Парк Хотел Сандански

Много приятно изненадана останах от ресторанта в Парк Хотел Сандански. Бях чула, че е доста посещаван и винаги пълен и реших да пробвам. Менюто е със сериозен гръцки акцент, затова предположих, че ще има много гърци клиенти, но публиката беше предимно софийска.

Ресторантът предлага голямо разнообразие от прясна риба ( от Гърция естествено) , макар че ние отидохме към 10 и вече почти всичко интересно беше свършило. Друго, което ми направи впечатление е, че имаха и специалитети, които дори в София се намират трудно, като щипки от кралски рак, например.

Освен рибните специалитети менюто е достатъчно богато, и любителите на месото също няма да останат разочаровани.

Обстановката е приятна, с голяма стъклена витрина, която позволява да се вижда работата на готвачите в кухнята. Напоследък тази тенденция стана доста модерна по българските ресторанти.

Обслужването е добро, сервитьорите са бързи и мили, макар да са претрупани от работа.

Печените чушки са умело приготвени. Понякога се чудя как на пръв поглед толкова просто нещо може да се обърка, но тук са много вкусни. Пекат ги на място ,което им придава онзи специфичен аромат и вкус.

Тарама Хайвер –няма много за коментиране – приятна тарама, аз винаги я предпочитам на препечена филийка.

Тиро салатата също е вкусна, доближава се до гръцкия й вариант, само й липсва малко зехтин.

По-скоро салата Снежанка, отколкото Tzatziki. Млякото не е достатъчно гъсто и мазно и краставиците са по-едри, за моя вкус, но не е лоша салатата.

Малките рибки гаврос са ми фаворита от всичко опитано. Ако харесвате дребна риба, тук е приготвена майсторски. Другия фактор е самата риба, която очевидно е прясна и добре препържена – гаранция за първокласен резултат.

Пържените гъбки – нищо сложно, но истински вкусни.

Много ресторанти в България се опитват да правят тиквички по гръцки, но много малко успяват. Освен че трябва да се нарежат по определен начин, има специфика и при леката панировката и начина на пържене. Тук са се справили отлично – тиквичките са хрупкави , не плуват в мазнина и не омекват след няколко минути престой на масата.

Пържените калмари не ми харесаха, но аз по принцип предпочитам бейби калмарите, които се пържат цели. Ако са големи, ги обичам нарязани на по-малки парчета и с панировката от италианските ресторанти.

Прясно печено агнешко – едно от най-вкусните, които съм опитвала.

Шиш кебапа също е вкусен, макар да е малко по-препечен.

Месото от кралски рак е леко задушено в масло и определено това е методът на приготвяне, но начинът на издаване не ми харесва. Не може да се сервира нещо толкова скъпо и изискано все едно сервираш тройка кебапчета.

Крем карамела си е крем карамел – нито повече, нито по-малко.

Като цяло, ресторантът е приятно разнообразие от стандартните механи в Сандански, но като си помисля колко близо е Солун, като че ли бих предпочела една рибна таверна там.

Сметката: 150 лв.

Автор: Жанет Баирева, Millionaire.bg

1. Borisov казва:

   17.02.2009 в 17:32

   I az si hapvam tam prez weekenda. Mnogo e priatno.

   отговори
2. nikolai казва:

   02.07.2009 в 18:10

   niama kvo da govorim prosto neveroiatno

   отговори
3. Самолетни билети казва:

   01.11.2011 в 14:30

   Да го кажа така. Като знам как изглежда хотелът, в комбинация с моите преживявания в него мога да кажа, че единствено уменията на разказвач правят статията, а и снимките толкова изкусителни. Вярно е, че аз не съм ходил в хотел Сандански от 2007-а, но след тази статия, когато ходя до Благоевград ще отскоча задължително.

   отговори