Le Bistro Du Paris, Париж

Когато съм във Франция винаги има поне три неща, които искам да вкуся възможно най-бързо – пастет или блок от гъши дроб, френска лучена супа и кок’о вен. След като си взема „дозата” вече съм отворена за новаторската френска кухня и въпреки че съм имала много разочарования, продължавам да експериментирам. Лошото е, че трудно се намира един ресторант, който да предлага всички мои любими френски специалитети и когато си помислих, че може и да съм го открила, се оказа че съм попаднала на поредния туристически ресторант. По принцип имам самочувствието, че ги разпознавам тези места и не бих попаднала случайно там, но гладът и лакомията явно замъглиха инстинктите ми.

Никога не правете грешката ( като мен) да отидете в Париж без резервации в ресторантите, които искате да посетите, особено ако става въпрос за топ ресторанти с известни готвачи. След като консиержа на хотела ме отпрати любезно, прекарах един цял следобед в опити да резервирам маса от днес за утре и реакциите варираха от смях в телефонната слушалка до обида, че въобще ми е минала през ума такава безумна мисъл. Имаше и такива, които ми предложиха маса за вечеря в 5 часа или в 11:30, но това очевидно не беше опция. Така се озовах в Le Bistro Du Paris.

В Le Bistro Du Paris ми хареса голямото и разнообразно меню. В такъв момент искам да поръчам всичко и все ми се вижда малко. Голяма грешка!

Свежата салата с френски сирена не впечатлява с нищо, освен може би прясното козе сирене, което е приятно меко и с деликатен аромат.

Френската лучена супа е точно такава каквато трябва да бъде – истински шедьовър. Понякога се чудя как толкова прости неща могат да бъдат така вкусни.

Другата супа, която си заслужава да се пробва е рибната от Прованс . Опитвала съм я на много места и обикновено рибата е смляна и така се получава много гъста и питателна супа. Тук се приготвя по различен начин и по-скоро прилича на рибна яхния, но това не пречи да е много добър избор.

Мидите с доматен сос също са изкусно направени и по-специално – соса, който подсилва качествата на мидата.

Пастетът от гъши дроб е на нивото на такъв в български ресторант – нищо особено. Липсва мекотата, богатството на вкуса и онова усещане за топене в устата. Жалко, обикновено в супермаркет в Париж може да се намери по-високо качество.

Охлювите са толкова неприятни на вид, колкото и на вкус. Готвачът е прекалил с тревите и въпреки, че е постигнал усещането за нещо много свежо, със същия успех мога да хрупам трева направо от парка.

За разлика от горните ястия, фондюто от сирена е умело приготвено. Сирената, които слагат вътре и успях да запомня са ементал, бофор и грюер. Това е савойско фондю и е малко по-различно от швейцарското, До колкото знам не се сгъстява допълнително, а се слагат само сирена и леко бяло вино от Савоа. Има и малко чесън.

Сьомгата също минава по-скоро като посредствено ястие в Le Bistro Du Paris. Млечният сос е добра идея, но не е достатъчен, за да подобри вкуса.

И най-накрая моето любимо ястие – кок’о вен и тук е голямо разочарование. Нито сосът нито петелът са добре приготвени.

Ако някой е опитвал добър кок’о вен някъде в Европа или в България, ще се радвам да сподели къде.

Сметката: 150 Евро

Автор: Жанет Баирева, Millionaire.bg

1. Biliana казва:

   11.04.2009 в 15:50

   Не ми казвай, че сама се справяш с всичко това?

   отговори
2. Janet казва:

   11.04.2009 в 22:04

   Разбира се, че не. Бяхме двама, но ние винаги така поръчваме. После докато опитам от всичко и вече съм се наяла.

   отговори
3. Sylvia казва:

   12.04.2009 в 11:45

   Значи, за „по-едно-на-човек поръчващите“ сметката ще е 75 евро
   Имам въпрос: в посочената цена включва ли се алкохол?

   Освен това съвсем, ама съвсем като странично вмятане – това са първите снимки в този блог, които не са на ниво… Казвам го, защото обикновенно зяпам снимките, които публикуваш със голям интерес.

   отговори
4. Janet казва:

   14.04.2009 в 16:54

   В цената обикновено включвам 2-3 бири и 2 чаши вино.

   Относно снимките, за съжаление не винаги има възможност да станат хубави. Голям проблем е осветлението- понякога не е достатъчно, а със светкавица не стават хубави снимки. Друг път дори светкавицата да е единствената опция, не винаги е удобно да притеснявам околните.
   А и да не забравяме, че тук идеята е да покажа нещата в истинската им светлина, така че се стремя към максимално натурален изглед. Но, благодаря за коментара, и на мен ми се иска като се погледне една снимка и да ти потичат лигите

   отговори
5. Vida казва:

   27.04.2009 в 13:14

   Много- хубав блог.Поздравления )
   За кок’о вен не съм яла никъде в Европа или Франция .Просто не съм се сещала да поръчам или потърся , но имам една рецепта , която изпитана и любима в къщи . Ако обичаш да готвиш или се интересуваш , ще ти я пратя.

   отговори
6. Janet казва:

   27.04.2009 в 22:36

   Ще се радвам да я пратите рецептата. Мога да се пробвам, макар че не съм така уверена в кулинарните си умения

   отговори
7. Vida казва:

   04.05.2009 в 15:43

   Ето рецептата
   Един петел(или охладено по- мазно пиле),500 мл.червено вино,100 гр.моркови , 120 гр.гъби, 70мл.олио ,2-3 скилидки чесън ,5-6 малки глави лук ,60-100 гр.сланина или мазен бекон ,50 мл.коняк ,1-2 супени лъжици брашно (равни,при самото варене соса се сгъстява и няма нужда от много брашно) ,сол , черен пипер, дафинов лист, 2-3 стръка мащерка (ако нямаш си купуваш чай от мащерка и слагаш едно пакетче)
   Петела нарязваш на порций.Запържваш го с олиото.Вадиш го.Запържваш сланината ,лука и морковите нарязани на дребно.Прибавяш брашното и заливаш с коняка.Връщаш петела.Сипваш виното и слагаш подправките.Слагаш ястието на много слаб огън.Едвам да къкри.Малко преди да го свалиш от огъня се слагат нарязаните на ивички гъби.Вари се обикновенно 1,2 – 2 часа.Познава се че е готово когато остане „на мазнина „Чесъна се слага накрая за по добър аромат .Ако се сложи преди това се губи.При сервиране се поръсва с магданоз.
   Това е Не е сложно.Опитах се да обясня подробно.Да Ви е сладко:)Ако има въпроси ще се радвам да отговоря

   отговори
8. Радул Мисирков казва:

   26.03.2011 в 1:55

   Да беше отишла в La Fontaine Gaillon. Goumard също се ядва – дават прилични ойстери.

   отговори
9. Уеб Дизайн казва:

   05.04.2012 в 15:07

   Всъщност има ли някъде в България френски ресторант, който да предлага тези специалитети – например никога не съм виждал лучена супа, запечена с Ементал отгоре.

   отговори