Grand Edo, Макао

Разположен във Венецианеца, Grand Edo е модерен японски ресторант. Обстановката е приятна, въпреки че самият ресторант е доста малък и поради тази причина резервации за вечеря са задължителни. Разнообразието от саке е невероятно, но не съм любител и не мога да го оценя по достойнство. Всеки път имам чувството, че изпускам нещо уникално и сигурно в някоя от тези нарисувани бутилки се крие моето питие, но колкото и пъти да опитам, не съм очарована и предпочитам някоя лека японска бира, като Sapporo например.

Отново имахме проблем с английския, но управителят успя да ни обясни по-характерните неща от менюто – къде с думи, къде с ръце. Продуктите за готвене се доставят редовно от Япония, което допринася за автентичността на кухнята.

Ролца с печена сьомга и краставица – много деликатен вкус на сьомгата, страхотен ориз.

Гьоза с плънка от свинско месо. Тайната е в тестото и колко фино и леко ще бъде, без да става на топка в устата. Варени и леко запечени е най-добрият вариант според мен. В някои ресторанти ги предлагат пържени, но не мисля, че се получава добре.

Темпурата от скариди е страхотна, благодарение на пресните скариди и вкусната леко сладка панировка.

Паниран рак с мека черупка. Това е от вида раци, който може да се хапва, без да се чисти, но за целта трябва да е много добре паниран и препържен.

В ресторанта се предлага телешко wagyu от най-високия клас – 5А от областта Miyazaki. Японската система за оценяване на месото е доста по-прецизна от американската например. Този вид телешко се оценява от C1 до A5, като минава през 15 степени. Взема се в предвид мраморността, цвета и яркостта, мекотата и структурата на месото, както и качеството, и „блясъка” на мазнината.

Така изглежда пържолата в суров вид и не е нужно човек да разбира от меса, за да види разликата от обикновена телешка пържола – няма нищо общо, бих казала.

Месото се предлага в три варианта – katsu, syabu и teppanyaki. Katsu представлява нещо като панирано или дълбоко изпържено, syabu е варено, а teppanyaki е изпечено на плоча. За мен най-добрият вариант е последният, защото позволява месото да се приготви така, че да не си изгуби сочността, а същевременно да има приятно запечени краища.

Единствената грешка е наличието на много черен пипер, за което не предупреждават. Месото е невероятно нежно и сочно. Сервира се заедно с препържени късчета свинско ( също толкова вкусни) и три вида сосове.

Свинско Куробута – еквивалента на „кобето”, само че при свинското месо. Отново става въпрос за специален сорт прасета от породата Беркшир, които се отглеждат основно в Япония. Тук конкретно отново е от областта Miyazaki . Месото е по-тъмно, с по-богат вкус и по-мека мазнина.

Кокосов сладолед – добър финал за такава вечеря.

www.venetianmacao.com/en/show/japanese

Сметката: 650 лв.

Автор: Жанет Баирева

1. Bruno Dante казва:

   18.01.2010 в 21:30

   струва ми се че келнера е прекалил а и голям ще дада е бил бакшиша,аз лично евентуално бих минал по тънко с едно кубе с едно саке и на финала и една йебису за лако ноч

   отговори
2. Филми казва:

   08.03.2010 в 12:20

   Първата снимка изглежда доста примамлива :p

   отговори
3. детска градина казва:

   12.07.2010 в 10:05

   Благодаря за добрата тема
   super!

   отговори
4. детски център казва:

   18.07.2010 в 18:08

   Ох това е само за мен!

   отговори
5. детски център казва:

   07.09.2010 в 17:50

   дравейте всички!
   Благодаря за разяснениет

   отговори