Fogo Samba, Макао
Fogo Samba е място, където мога да се насладя на всички нюанси на качественото телешко и да задоволя хищника в мен. Едва ли има по-добър ресторант за тази цел от чураскарията.
Бразилският вариант на стекхаус произлиза от гаучосите от Южна Америка и по-специално от региона Пампа, а самият метод на приготвяне на месата се превежда просто като барбекю (да не забравяме обаче, че е на жив огън и дървени въглища).
Модерният вариант на тези ресторанти обикновено предлага богат бюфет със салати, топли и студени предястия, а месата се поднасят от специални сервитьори, които режат изпеченото месо директно на масата. Късовете са леко мариновани, но не се прекалява с подправките, за да се откроява натуралния вкус на месото. В някои ресторанти предлагат по два варианта от някои от месата – силно мариновани и натурални, но тук няма такава опция. Няма ограничения в консумацията.
Във Fogo Samba има добро разнообразие от салати като обръщам специално внимание на салатата от сърца на бамбук – в полусуров и маринован вид. Различните туршии и люти чушлета също са добра гарнитура към месата.
Picanha – едно от най-популярните говежди меса за родизио. Хубавото му е, че може да се избира колко дебело парче да се отреже и съответно колко изпечено да бъде. Сочността идва от слоя мазнина, който покрива месото. Много бразилски готвачи смятат, че това е най-благодатното месо за родизио, особено ако е от младо животно.
Alcatra – отново част от горния сирлойн, алкатра ми беше малко по-сухо, но също е с изключителен наситен аромат.
Frandilha – един от късовете с най-запомнящ се вкус. Наличието на повечко мазнинка по месото го прави невероятно сочно. Може да се сбърка със свинско.
Cordeiro – котлети от младо агнешко – фаворитът за вечерта. Не си спомням дали съм яла по-сочно и ароматно агнешко.
Costela – телешки ребра – крехко с добре препечена коричка – разкошна комбинация.
Costela de porco – свинския вариант на ребрата. Честно казано не мога да определя кое е по-вкусно – телешкото или свинското. И двете меса са еднакво сочни.
Пилешките бутчета са с по-силна марината, за разлика от останалите меса. Приятни са на вкус, но на фона на първокачественото телешко, пилето бледнее.
Печен телешки бут – стори ми се доста сух, но предполагам за любителите на филе е добър избор.
Топлия шоколадов кекс с ванилов сладолед е логическия завършек на вечерята, ако разбира се, ви е останало място.
Сметката: 200 лв.
Автор: Жанет Баирева
























Интересно място. Тендирам към телешките ребра, като лично аз съм любител на истинския шницел. Все пак барбекюто е по принцип скучна храна. Жанет, преполагам, че по повод муса си искала за кажеш „логичния“ вместо „логическия“ и това е просто една грешка от преяждане.
Не мисля, че баркебюто е „скучна храна“ изобщо. На мен лично ми харесва многообразието меса, които могат да бъдат приготвяни по този начин и комбинирани с различни зеленчуци и сосове. Колкото до грешката, не мисля е нещо сериозно, не са ли дублетни форми?
Авторът да опита във Fogo de Chao и Fogo Samba ще му се види като бледа сянка.