Alte Pfandhausstube, Фулда

Бизнес пътуване ме отведе в немския град Фулда и ако не бяха гумите едва ли щях да съм чувала за него. В действителност се оказа, че Фулда е приятно малко градче със старинна архитектура. Препоръчаха ни ресторантите в центъра с коментара, че всички били много хубави. Това въобще не ми прозвуча добре и се настроих за дълго обикаляне в търсене на хубав ресторант с така „любимата” ми немска кухня.

След като прочетох няколко менюта ( добре, че знам немски, защото не си правят труда да ги превеждат на английски), останах с впечатление, че на повечето места предлагат едни и същи ястия, които, както и самите немци, ми се струват много скучни.

Едно от местата, които ми направи впечатление беше малко уютно ресторантче, в чиято кухня преобладаваха австрийски специалитети.

Фино нарязаната свинска шунка много прилича на италианско прошуто, но само на вид. На вкус е доста по-ароматна, но на някой би се сторила дори прекалено тежка. Като консистенция съща е малко по –жилава, защото не се оставя да отлежава дълго. Като цяло е приятно разнообразие и нещо автентично, което си заслужава да се опита.

Микса от свежи салати щеше да е просто това – микс от свежи салати, но сосът от горчица и мек оцет придава завършек и приятен нюанс на салатата.

Това са пържени дробчета с вино и лук.

Едно от нещата, които са ми били вкусни в Германия са картофите. Определено знаят как да ги приготвят добре.

Към менюто има цяла секция със солени палачинки на тиган. Аз бих ги определила по-скоро като пици, отколкото палачинки.

Аз опитах с бекон, сметана, лук и сирене. Много добра комбинация, особено върху тънкото хрупкаво тесто.

От основните ястия опитах само дива пъстърва със зеленчуци. Рибата се сервира пълнена със запечените зеленчуци и е доста приятна на вкус.

Винаги когато в даден ресторант видя, че предлагат местни сирена искам да опитам. В случая всичко, което опитах беше вкусно и особено подходящо за виното.

А виното – голяма мъка. Попитах за червено не много сухо вино и ми предложиха – Rouvel. Не го бях чувала и реших да опитам. Оказа се едно от най- хубавите вина, които някога съм пила. Направено е от гренаш и сира, има много плътно тяло и лек сладък послевкус. Проблемът е, че след това го търсих по други ресторанти в няколко страни в Европа, никъде нито се предлага, нито са го чували. И така, остава ми само спомена за него.

Сметката: 140 Евро

Pfandhausstr. 5-9, 36037 Fulda, Hessen
T: 0661/22901

Автор: Жанет Баирева, Millionaire.bg

1. Крокомир казва:

   13.03.2009 в 19:05

   мила жанет, вкусна си. не, ебавам се – не си, но понеже очевидно не владееш синоними на тази дума, реших, че е подходяща за случая.
   няколко неща.
   в действителност, повечето германски градчета са приятни, със старинна архитектура. как да ти кажа.. абе, ще ти го кажа просто – там га са строили старинно, тука хората са живели в кошари. какво да се направи – лош късмет. после, га там са си реставрирали старинните сгради (имало е една война, но ти знаеш немски, ще си намериш информация), тук са гледали да леят бетон, да слагат грозна сграда за община и да я пляскат на площада. но и тук важи същото – лош късмет.
   виж – там почти всички ресторанти са хубави (тези, които не са ги държат българи), защото собствениците гледат да направят така, че гостът да се върне пак при тях. това, че предлагат ‘любимата ти’ (хаха, ама как умело боравим с кавичките, а) немска кухня е някак си нормално – там е германия. в кюстендил например не предлагат ли предимно любимата ти (тук не знам дали да слагам кавички, може наистина да ти е любима, може дори кюстендил да е любимият ти град) ‘българска кухня’ (нея обаче слагам в кавички, защото такава не съществува много-много). кюфтета, кебабчета, малко бланширани пържени картофки от замразените, солени палачинки, шопска, кашкавал пане, крем карамел – факт е, че българските заведения предлагат много разнообразно меню, и най вече, тук има толкова много разнообразни ресторанти. то, там, в германия, няма никакви сръбски, арабски, афринански, китайски заведения. ни-как-ви. пък и за каква разнообразност говорим, щом няма една истинска кръчма – като в банско, където са най-готините и, да, най-вкусни кръчми на света. па да не говориме у банско на какво ще се направиме за 140 евро (това са към 250 лева, нали). веднъх похарчих 140 евро (около 250 лева) за една вечер за разни вина и глуспоти (ракии, бутилка уиски – винаги поръчвам бутилка уиски!) и за разлика от тебе дори не останах със спомена за тях. какво да се направи – лош късмет.
   сполай, мила моя и до нови срещи. аз съм къде люлин, бизнесът върви лошо – надали ще стигна дори и до континентал (това нали са гуми, сигурно има и град, който да се казва така).

   отговори
2. Anton казва:

   13.03.2009 в 22:43

   Na und…?

   отговори
3. Апостол Апостолов казва:

   14.03.2009 в 5:27

   Така е- в Германия приятни са само малките градчета. Ресторантите са малко по- добри от американските (да пази господ от американска кухня).
   Това, за което искам да пиша обаче, е следното: в момента нашият пазар е залят от немски сирена, които са по- евтини от нашите и са много, много по- хубави. Пък и не се правят със „странни“ вещества, които са забранени от немския държавен стандарт.

   отговори
4. Fran казва:

   16.03.2009 в 23:13

   Драги Крокомир, в реда, в който изреждаш любимите си “ кюфтета, кебабчета, малко бланширани пържени картофки от замразените, солени палачинки, шопска, кашкавал пане, крем карамел “ ми става ясно, че въображението ти явно трябва да се прилага и в храната.Тоест твоето въпреки очевидното познание на световнити гастрономически постижения, от люлин до Центъра и обратно,очевидно е ограничено… Въображение ли? Ми хм как да ти обесня, тука хората са живеели в кошари, а пък там те са импровизирали с въображение:(((. Кофти е, ама от 100 години насам, като чуя, че някой ми хвали Банско и изрежда менюто на Ути Бъчваров от детските му години. Иначе звучиш вкусно, но пак само като за дървена маса със скара-бира , което мен лично ме отекчава до смърт и никак не бих искала да прочета в някое ревю за твоите кулинарни епикурейски наслади по време на криза. Иначе дерзай, все ще намериш някоя да е чувала за Фулда, но пък и да яде шкеме-чорба по традиционна орландовска рецепта и да се радва на богатото ти въображение. btw прати някое ревю. Люлински хроники с Крокомир. Може и да ми харесат. Кой знае:))))

   отговори
5. tina казва:

   18.03.2009 в 12:21

   Az pak jiveia v Germania poveche ot 30 godini i triabva da vi kaja che e palno sas Srabski,Arabcki ,Italianskii Kitaiski restoranti,na vsiaka krachka ,na vseku yagal

   отговори
6. Galaktion Snegirev казва:

   19.03.2009 в 11:33

   Сколько стоит размещение у вас статьи ?

   отговори
7. admin казва:

   19.03.2009 в 11:45

   Размещение статьи у нас бесплатно – если у вас есть что нибудь интересное

   отговори
8. Epifan Loginov казва:

   21.03.2009 в 20:42

   ПРедлагаю обменяться ссылками. Пишите на email.

   отговори
9. Ariadna Semin казва:

   23.03.2009 в 21:02

   Спасибо. Грамотно.

   отговори
10. Тихомир казва:

    25.07.2010 в 20:20

    Не знам за вкуса на яденетата, но на картинките изглеждат .. вкусно. А може би ефекта се дължи на дизайна

    отговори