i-Food 2050
Като човек, който е влюбен в храненето и професионално ангажиран с електронна търговия беше въпрос на време да се размечтая как новите технологии биха променила начина ни на хранене, как могат да направят преживяванията ни още по-богати и как да облекчат ежедневието ни. Както е и с храната, с малко не мога, и идеите ми преминаха в сферата на ненаучната фантастика, но целта на статията е чисто развлекателна.
E-tasting
Колко хубаво би било ако има технология, с която да усетим аромата или добием представа за вкуса на дадено ястие от компютъра в нашия дом, или дори от телефона в ръката ни. Заченки на е-smell се правят от няколко компании, но всички те работят с предварително зададени аромати или минимални възможности за комбиниране на миризми. Естествено, необходимо е допълнително устройство, което да съхранява “генераторите на аромати” и да ги комбинира по изключително интелигентен начин. Нужна е и синхронизация с ароматите от ресторанта и консуматора.
С “електронното” опитване става още по-трудно. Тук решение би било да можем да “запишем” състоянието на вкусовия анализатор в мозъка ни по време на ядене на различни храни. След това ни трябва устройство, което да може да извика конкретен запис с натискане на бутон. Записът ще е вид по-богат спомен, който пресъздава пълното усещане, което сме получили по време на хранене. Ако стигнем дотук ще можем да re-вкусваме храни, които поне веднъж сме опитали и записали. Как обаче да създадем усещане за нов вкус? Можем редовно да се грижим да сме up-to date като си инсталираме различни пакети – плодове от Бали или Чилийски вина. Дори и нашето устройство да бъде толкова интелигентно, че да се самообучава и създава нови вкусове, възможно е да има разминаване във възприятията на две страни или просто два мозъка. В такъв случай ще има плодове от Бали – “усетени” от Пенчо Иванов, ще се появят експерти и ще можем да избираме плодове от Бали пресъздадени от различни гурме гурута. Естествено благодарение на потребителски рейтинги ще се ориентираме кои плодове от Бали дават най-истинско усещане. Ще се появи и мрежа за споделяне на “възприятия” където да избираме между милиони “интерпретации” на плодове от Бали.
Представете си, че сте на ваканция с любим човек в Париж и се чудите кой ресторант да посетите. В нашата нова реалност ще имаме възможност да търсим по аромат, вкус, определено усещане или емоции, записани от предишни посетители. Пускаме “търсачката” в режим “Романтика” и намираме мястото, което е донесло романтично усещане на най-голям брой хора, добавяме тип кухня и отсяваме и по този критерий, дори ще можем да търсим по конкретни ястия. Ето така би изглеждало търсенето на бъдещето – Кок-о-вен в романтичен ресторант в Париж. Нашата интелигентна търсачка ще намери най-романтичния ресторант в Париж, който сервира най-близката интерпретация на нашия любим петел с вино.
Неудобството тук е, че по време на хранене ще е необходимо да носим устройства, които да записват състоянието на вкусовите рецептори, нерви и вкусовото ядро, както и да се съгласим да споделяме записът от всяко хранене.
Вграден диетолог
С помощта на интелигентни наноагенти в тялото ни не е далече времето когато организмът ни ще се самодиагностицира. Тези сензори могат да анализират състоянието на различни показатели в тялото ни, както и да изследват състава на всяка хапка, която поемаме. Те ще ни връщат информация какви са нашите нужди, как дадена храна се отразява на състоянието ни и ще следят за общото ни здраве. Ние естествено, ще можем да настройваме различни режими – като “Отслабване”, “Силна имунна система”, режим “Диабет” и т.н. Вграденият “диетолог” ще ни подава нужните съвети, напомняния и ще ни алармира за възможни рискове”.
“Достигнали сте 80% от въглехидратния си прием за деня”
“Моля, минете в режим на кардио тренировка”
“Превишили сте седмичния си лимит на мазнини”
“Имате нужда от витамин C”
“Приемате забранена храна, моля преустановете”
“Внимание, риск от главоболие, гадене, световъртеж”
1 час и две чаши водка по-късно…..
“Внимание, 90% риск от главоболие, гадене, световъртеж”
няколко часа по-късно….
“Имате нужда от шкембе чорба” ☺
Вграденият диетолог ще наложи тенденцията на силно персонализирани храни, които ще са отгледани и приготвени точни за нашите нужди – физически и емоционални.
А можем ли да заменим вредните храни – разбира се, лабораторно създаден бекон е вече факт за екип учени от Холандия.
Ябълката, която ще ни говори
Колко често се питаме от къде ли произхождат доматите на щанда; Дали е качествено това сирене; Има ли консерванти в пакета;
Дори и днес, със сканиране на един код можем да получим допълнителна информация за продукта, който ни интересува. Представете си, че можем да видим фермата, където е отглеждан зеленчука, кратко видео за технологията на производство на даден колбас, пълни данни за състава на сладкиша, нотификации за изтичане срока на годност. Още по-интересно би било с рецепти за приготвяне на даден продукт, съвети от готвача, препоръки за подходящи комбинации– на базата на потребителски предпочитания и история на минали покупки. Въпрос на време е производители, дистрибутори и магазини да се възползват от наличните технологии.
Доставки без граници
Имате ли любимо ястие от почивката си в Рим, мечтали ли сте да се насладите на някоя автентична гозба от далечен екзотичен град… Сега си представете как във всеки един момент храната на света може да е на един клик разстояние – дали ще е патица по пекински от Китай или току що изпечен стек от Аржентина, да пристигне във вашия дом, пък бил той и най-забутаното село в България .
Естествено предвид факта, че за да пристигне топла и вкусна доставката на храна не бива да е повече от час – в реалността сме принудени да се ограничим до параметъра на нашия квартал или град, в най-добрия случай. Въпреки че в днешно време цените и сроковете за доставка от всяка точка на света падат, как да заменим 24 часа с 1 час? Само с вдигане на скоростта на превозните средства и оптимизирането на логистиката няма да стане, освен ако ракети на влезнат в масова употреба за карго цели. Друг вариант е форма на телепортиране, която успява да разгради и пресъздаде отново всяка молекула, но колко ли години ще са ни необходими, за да го направим без да има загуба на вид, вкус, температура и без да е вредно за човешкия организъм. Друг е въпроса колко време ще отнеме масовото прилагане на тази технология до малкото ресторантче на г-н Хюанпин от Чънду. По-конвенционален подход е просто да се преместим в Ню Йорк…
Хапче по поръчка
Когато става въпрос за храната на бъдещето винаги изниква концепцията за хапчето като заместител на храната. Създаването на хапче, което да съдържа избрани хранителни елементи и да дава чувство за ситост е по-скоро реалност отколкото бъдеще. Стимулиране на определени рецептори и пресъздаване на усещания (синьото хапче за мусака, червеното – пушена сьомга) може да е години напред, но едва ли невъзможно. Заместването обаче на цял куп усещания – нежно разтапяне на парче шоколад, кадифен допир от глъдка вино, приятен разговор с любим човек – дали тези съставки могат да бъдат затворени в една хапче?













Най-яката идея на ненаучната фантастика за хранене, поне според мен са репликаторите в Стар Трек. Казваш какво искаш да хапваш и то ти го създава като преобразува молекулите наоколо в каквото екзотично или нормално ястие искаш.
Пикар пиеше само чай Ърл Грей
Идеята за хапче, което да замества храната никак не ми се нрави. Друго си е да си нарежех месцето и да го опитваш парче по парче. Да си бодваш оттук оттам.А така с хапче, какво? Нищо
Преди се питах, защо трябва да ядем по 3-4 пъти на ден. Не може ли само един път най-много два. На мен идеята за хапче ми допада, ако има такова хапче то най-верояно няма да е вредно и така ще се храним винаги здравословно пък който си хапва ще си хапва каквото пожелае.
Тази идея за хапче е много глупава. От едно хапче можем да вземем енергия за цял ден, но този стомах кво да го правим :d
Тук липсват снимчици, но все пак е също толкова съблазнително