Дегустация на Glenmorangie в пиано бар Big Apple, София
На 18 Февруари се проведе дегустация на едномалцовото скоч уиски Glenmorangie. Промоцията се състоя в новооткрития пиано бар Big Apple и бе прекрасна възможност да видим новото заведение и да опитаме интересно уиски.
Big Apple е поредният пиано бар, който се отваря в столицата, но нашето впечатление е, че едва ли ще остане незабелязан и неоценен от клиентелата на този род заведения. Той се помещава в Sin City, на мястото на Sinners.
Комплименти за новите собственици, които са успели да заличат кича в интериора и са превърнали помещението в елегантно и изискано място. Без да са правени драстични промени, а по-скоро с игра на цветове и добавяне на различни акценти като пиано, например, интериорът е освежен.
Самото парти също беше на ниво.
Чаровни дами се грижеха никой да не остава жаден.
За забавлението на гостите се грижеха Мария Каракушева – пиано и Динко Петров – саксофон, като тяхното изпълнение бе на фона на лека електронна музика. Резултатът беше много сполучлив и се оказа дело на младия композитор Пламен Цветанов.
Акцент на вечерта бе представителя на Moët Hennessy Европа – Хавиер Монклус, който разказа защо концерна Moët Hennessy са решили да прибавят точно Glenmorangie в луксозното си портфолио и как всеки шотландец би посочил именно това уиски като най-доброто.
За разлика от повечето шотландци аз не съм редовен консуматор на уиски и обикновено се наслаждавам на чашка придружена с шоколад, за да смекча максимално вкуса.
Първоначално опитах Glenmorangie The original, което ми се стори меко ( не е изненада) и добре балансирано. Тези неща са особено важни за начинаещи пиачи на уиски ( като мен) и предизвикват реакции от типа на „То не било въобще лошо !”. Професионалният дегустатор би го определил като кадифено уиски с богат вкус, текстура и аромат. За мен беше пивко – иска ти се да не оставяш чашата, но все пак да не я вдигаш прекалено често, за да успееш да се насладиш на всяка глътка.
Glenmorangie представиха четири различни уискита от марката, но аз успях да опитам две по обясними причини – все пак съм дама, а и не искам да доказвам поговорката – Пияна жена – весела къща.
Второто уиски, което дегустирах ми бе препоръчано от представител на Avendi ( официалните вносители) и реших да му се доверя, като на човек опитал всичко.
Glenmorangie Nectar D’Or ме порази с аромата и най- вече с вкусовите си характеристики. То отлежава допълнително в най-добрите барици от сотерн ( френско десертно вино) , което му придава очарователна сладост и почти копринено усещане. Откакто изкарах сомелиерски курс започнах да се изживявам като голям дегустатор и да си мисля, че разбирам всичко, но пак се убедих, колко много имам да пия докато стигна до истината. Понякога стигам до там да взема чаша с каквато и да била течност и да започвам да търся различни аромати и вкусове.
С Nectar D’Or нямаше такава нужда, защото вкусът ме атакува толкова силно, че направо се стреснах от изненада. Често казано, не съм очаквала толкова богат и комплексен вкус от уиски въобще. Плътното му тяло създава усещане все едно може да се сдъвче, а десертните нюанси, които се усещат те карат да го задържиш допълнително в устата си, за да им се насладиш. Интересното е, че едновременно с това уискито е доста силно и след няколко глътки усещаш колко лесно можеш да му се поддадеш. Послевкусът е толкова дълъг и богат, че те държи в напрежение, като се разкрива постепенно, освобождаващ вкусове, които не очакваш от уиски ( или поне аз не очаквах).
Ако правя аналог с вината, бих отнесла Glenmorangie Nectar D’Or към Нов свят, заради агресивния букет, но мисля, че уискито има тялото да задържи този калейдоскоп от усещания.
Автор: Жанет Баирева, Millionaire.bg























И конякът Hennesy, и шампанското Moet са великолепни напитки. Не мога да кажа същото за малцовото уиски. Сомелиерите говорят за вкусови качества, но само на първата чаша. Препиеш ли с такова уиски обаче, дълго време те измъчват ужасни киселини.
Апостол, напълно подкрепям твоето мнение
Като гледам снимките съм почти убеден, че Авенди са направили голям компромис по отношение къде да осъществят дегустацията на Glenmorangie. А и посетителите – изглеждат странно и не на място.
Девойките наистина са много красиви